Европейската Зелена сделка – развитието до момента

В съответствие с пътната карта към Европейската Зелена сделка за преразглеждане на законодателството на ЕС Европейската комисия вече представи редица свои инициативи. В средата на януари 2020 г. ЕК представи План за инвестиции към Европейската зелена сделка, който цели да се мобилизират средства от ЕС и да се създаде необходимата рамка за улесняване и стимулиране на публичните и частните инвестиции за прехода към неутрална по отношение на климата икономика.

Веднага на следващия ден Комисията представи и Регламент за създаване на Фонд за справедлив преход, като част от Механизма за справедлив преход. Фондът разполага със 7,5 млрд. евро, които ще могат да бъдат използвани само за нисковъглеродни и устойчиви спрямо климата проекти, включително програми за преквалифициране на миньорите, отваряне на работни места в нови икономически сектори и енергийно ефективни жилища. За да имат достъп до европейските средства, страните трябва да разработят териториални планове за справедлив преход. Вече стана ясно, че България ще получи 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход за периода 2021-2027 г., които да „помогнат” на страната да осъществи преход към нисковъглеродна икономика. Но за всяко едно евро от парите от Фонда за справедлив преход България трябва да пренасочи 1 до 3 евро от средствата, които Еврокомисията ще ѝ отпусне по Европейския фонд за регионално развитие, Социалния и Кохезионния фонд. Пределно ясно е, че тези средства са крайно недостатъчни, за да преструктурираме икономиката си и да отговорим на амбициите на Зелената сделка. С решение на МС, като отговорно ведомство за изготвяне на териториалните планове, е определено Министерството на енергетиката.

На 4 март ЕК представи проект на Регламент за „Европейския закон за климата“. Ключов елемент в законопроекта е, че „до септември 2020 г. Комисията ще проучи възможностите за нова цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 50-55 % спрямо равнищата от 1990 г., след съответната оценка на въздействие.  На тази база Комисията ще направи предложение за изменение на сегашния законов документ – „Чиста енергия за всички европейци“. Съгласно нормативните документи за координация по въпросите на ЕС, нашата страна трябва да разработи и представи Рамкова позиция по предложението за Европейския закон за климата. Европейската комисия е стартила публична консултация относно повишаването на установените климатични цели за периода до 2030 г.

На 10 март и на 11 март бяха публикувани два нови документа – „Нова промишлена стратегия за Европа“ и „Нов план за действие относно кръговата икономика“.

Във връзка с кризата от COVID – 19, ЕК обяви, че представянето на стратегията за биологично разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“ ще се забави с няколко седмици.

Междувременно развитието на кризата с COVID-19 даде основание на чешкия премиер Андрей Бабиш да заяви, че Европа трябва да „забрави Зелената сделка“, а Полша поиска да се спре европейската схема за търговия с въглеродни емисии. Това предизвика и съответните реакции на „твърдите“ привърженици на Зелената сделка. На 9 април министрите по околната среда на десет държави – Швеция, Нидерландия, Италия, Испания, Австрия, Дания, Финландия, Португалия, Латвия и Люксембург подписаха писмо, с което призоваха Европейския съюз да приеме „зелен“ план за възстановяване, тъй като нарастват опасенията, че икономическият удар, причинен от пандемията на коронавирус, може да отслаби действията по изменението на климата. В тяхното писмо за подкрепа на стратегията на ЕК се посочва, че Зелената сделка “трябва да бъде в центъра на възстановяването след COVID-19“, чрез инвестиции във възобновяема енергия, инфраструктура, енергийна ефективност и развитие на кръговата икономика. Първоначално Германия и Франция, двете най-големи икономики в блока от 27 държави, не бяха сред подписалите, но още на следващия ден обявиха, че се присъединяват към позицията на другите 10 страни, които преди това категорично се обявиха за „зелен рестарт“ на европейската икономика. Преди няколко дни към тези страни се присъединиха Гърция, Малта, Словакия, Словения и Ирландия.

ЕК от своя страна заяви, че е „необходимо стратегически да се планира възстановяването, чрез съживяване на икономиката и създаване на условия за двойния преход към по-екологично и дигитално общество“. “Политическата необходимост от Зелената сделка е каквото беше и преди кризата”, заяви преди няколко дни Фон дер Лайен, като обясни, че сега в Зелената сделка ще бъдат включени и нови цели, сред които скъсяване на веригите на доставки и разнообразяване на източници на материали, като ЕС ще концентрира повече жизненоважни производства на своя територия, за да не зависи от други държави. Кръговата икономика ще бъде един от инструментите за постигане на по-голяма независимост на Европа от чужди производители.

В тази връзка ЕК провежда обществена консултация (със срок до 15 юли 2020), свързани с разработване на Обновена стратегия за устойчиво финансиране, като продължение на Плана за действие от 2018 за финансиране на устойчив растеж.  Обновената стратегия за устойчиво финансиране ще предостави пътна карта с нови действия за увеличаване на частните инвестиции в устойчиви проекти и дейности, в подкрепа на различните действия, заложени в Европейската Зелена сделка, както и на управлението и интегрирането на климатичните рискове и рисковете за околната среда във финансовата система. Инициативата ще предостави и допълнителни спомагателни рамки за Инвестиционния план на Европейската зелена сделка.

Още в самото начало след обявяване на Зелената сделка КНСБ реагира остро на предложението за повишаване на целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид до 2030 на 50-55% спрямо нивата от 1990 г. КНСБ посочи като основна „червена линия“ отстояването на позиция от РБългария за запазване на приетите в Регламента „Чиста енергия за всички европейци“ 40% намаляване на емисиите до 2030 г. Основният мотив за това е, че амбицията за намаляване на въглеродните емисии с 50-55% до 2030 г. е свързано с инвестиции и реформи в националната ни икономика, за което нашата страна не е подготвена. Това ще се отрази не само на енергийната  сигурност, но и би могло да има негативен ефект върху други икономически отрасли. Това становище, заедно с други наши предложения, са отразени в Рамковата позиция на страната по проекта на ЕК за Европейски закон за климата.

Трябва да подчертаем, че КНСБ е организация, която не разглежда едностранчиво въпросите за промени в икономиката на страната, свързани със запазване на работните места или създаване на нови работни места. Според енергийни експерти и анализатори, България би могла да извлече значителни ползи от Зелената сделка, но за тази цел е необходима сериозна мобилизация на правителство, работодатели и синдикати и разработване на стратегия, която да се съсредоточи именно върху тези ползи за страната от Зелената сделка.

Имайки предвид амбициозната програма на ЕК за приемане на редица нови законодателни актове, промяна на сега действащи такива и предизвикателствата пред нашата страна, КНСБ предложи на правителството да се създаде Национален борд за справедлив преход и Институт за устойчиво развитие. В тази връзка МС представи за обсъждане проект на постановление за създаване на Консултативен съвет за Зелената сделка с участието на социалните партньори, експерти и представители на научната общност. В своето становище по представения проект за ПМС, КНСБ изрази несъгласие с факта, че Съветът не разполага със собствен бюджет, което означава, че няма да може да възлага анализи и оценки на предлаганите планове и стратегически документи. Това изклюва и възможността за създаване на Аналитичен институт, каквото беше предложението на КНСБ от месец януари т.г. Освен това КНСБ настоява този орган да се нарича „Национален борд за справедлив преход“, което отразява най-пълно основната цел на органа. Постановление на МС за създаване на Национален съвет по Зелената сделка все още няма!

Въпреки че в днешната ситуация на задълбочаваща се икономическа и здравна криза, усилията на правителството са насочени в тази посока, КНСБ счита, че работата по конструиране на Националния съвет по Зелената сделка не трябва да се забавя. Основание за това са все по-засилващите се прозиви на голяма част от държавите-членки за обвързване на икономическото възстановяване след края на пандемията с целите на Зелената сделка. Нашата държава все още не е представила план за действие във връзка с инициативите на Зелената сделка, което означава, че наблюдаваме процесите отстрани и съществува голяма вероятност да пропуснем възможности за финансиране, свързани с възстановяване на икономиката след коронакризата.